Технологиите, базирани на биометриката тепърва ще навлизат масово в нашия живот, като тенденцията е този метод на идентификация да започне да се използва в банковите карти, картите за градски транспорт и дори в документите за самоличност. Какво е предимството на биометричните системи пред останалите разработки за контрол на достъп? Безспорно това е фактът, че с тях отпада нуждата да се ползват ключове, карти, чипове, пин кодове, а с това и риска те да бъдат изгубени, откраднати или фалшифицирани.
Как работи една примерна биометрична система?
Принципът на работа на една биометрична система за контрол на достъпа се определя от целите, за които ще бъде използвана. С нея може да се осигури контролирано преминаване на входно/изходни точки, а също и да се контролира времето, прекарано от служителите на една фирма на работното им място.
Биометричните системи използват терминал, чрез който се извършва идентификацията на лицата с оторизиран достъп. Разпознаването може да се извърши по физиологичен белег или поведенчески модел, като се следват две много важни условия – универсалност и уникалност на характеристиките, тоест, те трябва да бъдат налични у всеки индивид, но в същото време да не се дублират по никакъв начин.
В практиката най-разпространени са системите, използващи пръстов отпечатък като метод на идентификация, но съществуват и системи, използващи лицево, ирисово и гласово разпознаване. Съществуват също технологии, използващи ДНК анализ и геометрия на длан, както и такива, прилагащи графологичен анализ.
Като структура, биометричната система за контрол на достъпа включва:
· Сензор за запис на биомeтричната следа;
· Процесор за обработка и запаметяване на биометричния белег;
· Алгоритъм за сравняване автентичността на следата;
· Софтуерно приложение, в което потребителят бива регистриран, за да получи съответните права.
Скоростта на работа на една биометрична технология е не по-малко впечатляваща. Модерните разработки поддържат до сто милиона операции в секунда, в зависимост от структурата на разпознаване на шаблона.
Системите използват сравняващ алгоритъм, чрез който се класифицират данните на всяко лице, включено в списъка за свободен достъп. При въвеждане на нов абонат, неговите индивидуални характеристики се записват, като за целта се създава шаблон посредством вектор от числа или изображения с определени свойства.
Когато се намират в експлоатация, биометричните системи работят в режим на проверка. Те анализират събраните биометрични данни, използвайки създадения вече шаблон, за да потвърдят идентичността на лицата с оторизиран достъп. Следващата стъпка е режим идентификация, при който следва да се намери пълно съответствие на характеристиките в базата данни на системата.
Една биометрична система за контрол на достъпа може да използва различен брой работни станции, спрямо нуждите и особеностите на обекта, в който е внедрена. Софтуерът , използван от всяка система е не по-малко важен, тъй като от него зависи по какъв начин ще бъде прилаган контролът в дадена сграда.
Биометриката е отлично средство за контрол на преминаването и един от най-ефективните методи за автоматично отчитане на работното време, като събраните данни могат да се изпращат директно към съответния административен отдел на компанията, на база на които да се определи месечното възнаграждение на всеки отделен служител.
